сряда, 13 март 2013 г.

Пътеките, или извън тях

Движението на човек става по отъпкани пътища, по пътеки, както и извън тях - оф роуд. Всеки от тези три начина крие живот различен от другия. Стремежът ми е да се науча да вървя и по трите. Още се уча.
Подготовката често е всичко. Да проправяш сам пъртина, да си пионер, това възбужда въображението и необузданото чувство за приключение.
Да няма кого да копираш, щом вървиш в стъпките му, да посягаш единствено към опит, който сам създаваш на момента и да откриваш сам пътя е състоянието, което най-пълноценно изпълва тялото и душата ми. Разчиташ на интуицията и здравия разум, тревогата е безполезна и за това я отхвърляш,  плановете и разсъжденията винаги се провалят без изключение.
А насладата да се загубиш, за да откриеш себе си и на какво си способен е прекрасна и незабравима.




В такива моменти невъзможното става възможно. Спокойствието и увереността на решенията, когато се завърнеш по отъпканите пътища, предпочитано състояние. Изборът ти на живот става лесен и гониш дивото, докато те зове.
Пътуването на автостоп е дейност в живота, която съчетава и трите начина на живот -  в споделеност с другите, в обучение от другите и в самота. 


Обикалянето и катеренето из планините дава същото усещане за неизвестно, което те държи в прекрасна будност, с която следиш, от къде ще "изкочи заека".


Без усещане за риск и опасност човек, като че ли не може да излезе от вдетиняването и да съзрее. Мисля го, усещам го. Успех на всеки в първата крачка към необятното и неизвестното, тя е и единствена. Подготовката е само за нея, после животът потича и няма връщане назад. Живееш интензивно, изпълнено и достойно. Според мен. От учтивост да го кажа...

Няма коментари:

Публикуване на коментар