вторник, 1 октомври 2013 г.

Albania

Близо е, по близо отколкото си представяме. Варовик, падащи камъни. Страхотно красиво. Градушки денем. Не една. Луна нощем. Назъбени върхове. Назъбени камъни. Скъсан панталон, седнах ли въобще на този камък? Влиза се в Черна Гора по пътеката, без граничари. Няма горе граница.
12 часа преход, преизпълване от това.

Западняци, разговори. По добре да слушам себе си.
Крещим, къпим се, реки има. Езера-малко. Чехи чукат на палатката - домашна сливовица под градушката. И раниците са вътре. Без две!!! Мокрота, свежест, спира да вали до 30мин.
Пак слънце. Залез. Неописуемо е... подсичане, без пътека... спим, удобно е. Мараня цял ден, трудно за снимане, всеки ден. Големи вечни ледници - изненада. По 1км дълги.

Радка, припка и се усмихва, Кадиев рецитира, търси невидимия маршрут. Намира го.
Еди с мокрите крака, знае маршрутите накъдето и да е, гледа в себе си, да ги намери.
Пецата се сурка и дърпа в градушката обратно към върха.
Кальо напред пак някъде, вика. Ехо... ехо... ехо...



l