понеделник, 28 ноември 2011 г.

Тайни пътеки и маршрути

Пирин
Самодивските езера
 
Започвам разказа си с пътеката, която липсваше  на картата при първите ми разходки из Пирин планина. Не е за вярване, но маршрутът за Тевно езеро през Самодивските езера и лява Кралевдворска порта още не беше отбелязан на карта. Пътеката от х. Безбог преминава покрай цялото Попово езеро и от неговия край се хваща плътно в дясно и стръмно нагоре по каменните пирамидки, направени от човешка ръка. Бързо се достига първото Самодивско езеро. После е лесно, следва се естествения релеф и най-удобното място за преминаване в циркуса.Следва изкачването пред самата порта, която също е в дясно от връх Кралев Двор, макар и да се нарича Лява порта. Преди имаше само три пирамидки на огромно разстояние и се налагаше сам човек да преценя, което за моя радост и възхита се оказа невероятно изживяване. Дори не помня има ли вече нова цветна маркировка, пирамидките със сигурност седят. Но и така е добре, защото когато няма пред теб определено маркиране на коловоз, по който да се движиш, волно или неволно си отправяш погледът към простора пред теб, оглеждаш се и усетът ти за предвижване неимоверно се отваря и развива. По този начин с лекота откриваш своя път, новия, оригиналния, неповторимия. През нови скали и подскоци и по нови линии в релефа, покрай различни цветя, ниши, малки пещери, мммм прекрасно е. Така и много хора не преминават от другата страна на езерата(камо ли да скочат в тях), следват само маркировката и пропускат както много, много често се оказва напълно различно изживяване (може би не е пресилено да се каже и истинския си живот). До такава степен се разви това нещо, че наскоро в Родопите почти непрекъснато моите решения за линията на маршрута по тялото на планината и в "непрогледната" гора съвпадаха със следите на дивите животните. Приятно ласкаво усещане, че с животните(и техните безгрешни инстинкти и сензори) съм на едно мнение и съм в хармония с природата, листата, въздуха. Разходката през нощта сред дърветата вече не може и няма как да е свързана с паника и неистови фалшиви всъщност мисли, а само с вървене, действие и прекрасни решения без очакване за награда(резултат). Разтваряш се в мига, дишането се нормализира, любопитството нараства, ангажиран си, взимаш участие, изразяваш себе си, артист си, радваш се да танцуваш живота и всичко се превръща в приключение... И неусетно не се изморяваш, вървиш с часове! И си лек и радостен (стига раницата да е под 19кг) А без приключения и предизвикателства няма храна за духа. Нещо, което се пропуска и превръщането в обикновено полуживо зомби, което дори не знае, че е такова вече е опасно близо. От там удовлетворението от живота и изненадващите резултати, нарасналата издръжливост и намаляването на прибързаните преценки напълно промениха живота ми.








 Без пътека и маркировка






Рила


Изкачването към х.Иван Вазов по река Бистрица от село Бистрица на 5км от Дупница.

 Минава се покрай красивата църква и продължавате до края на селото и асфалта. По черния път се отделя след канала, държи се плътно в дясно по пътеката, защото черният път е за превозните средства. Това са последните къщи тип вилна зона. Изкачаването е нагоре, нагоре, докато се достигне отново до черния път вече на високото над селото и се открие прекрасна гледка към цялата долина. 






После по този широк и просторен път приятно се стига до водопада Самоковище (Бистришки водопад). Тук има трик - пътеката преминава на две места - след и преди моста. Преди моста според мен е приключението, шмугвате се в храстите и нагоре до самия ръб над водопада, после преследваме реката нагоре из гората. Циркусът е тесен и няма как да се изгуби човек. Пътеката е ясна и има пирамидки, но това си е скука и може да се върви директно между дърветата и дивотията.
 







 х.Иван Вазов



Родопите
с. Бойково до с. Храбрино без пътека














Това е рекичката, която се хваща от края на вилната зона на селото и се слиза по леглото чак до асфалтовия път за Храбрино. Началото на речния улей започва от последните вилни къщи на Бойково покрай черния път за Дедево(Дедово) - синя маркировка. После се спускам стремглаво по шумата, директно между дърветата.





Мегалитът






Проходът
Паркът Хохетауерн, Австрия, Тирол

























Непознатото Езеро
Стара планина
с. Желен над Своге












На час след Църни Камък над село Желен се изкачва човек до подножието на самия върх. 1000м. Покрай овчарниците, ловната колиба със знамето, което се вижда от далеч и сечищата. Върви се по черен път . Всяко влизане в гората е истинска приказка и приключение. "Пътищата" (улеите и пътеките от сръндаци) водят нагоре и все до същите овчарници. Или пък където ви отведе интуицията или параноята :))) Сами избирате кое.

Влизането сред дърветата в дълбоката гора е магическо. Буквално!  Там, след като се достигне изоставена постройка на Горското стопанство и странните декоративни огромни дървета - секвои, ще се открие Езерото. На 3 мин е. Дълбоко, много свежо и наелектризиращо!!! Пак Буквално! На 30мин от Чудна работа е! Успех!

В момента, когато се загуби човек, става приключението! :)
















По ръба на морето
с. Тюленово











Точно по средата между Тюленово и Камен бряг има единствено място, където човек може да слезне до водата. По скали. Това е продължение на естествена разломна цепка, кoято започва между нивите върху самото плато. Слиза се до морето. Гмуркате се и поглеждате под вода опънатите надолу крака. Усещането е за космос и за необуздана и именно необуздана, макар и спокойна! вода. Никъде на Черноморието не съм го изпитвал. Това е и тайната... И всеки път е така.











Родопите
Беглика - с.Ковачевица off path








Открития, когато излизаш през нощта от палатката, докато всички спят.


Без посока в лабиринта от улички на старите части на градовете