понеделник, 9 май 2016 г.

Караджов Камък, Родопите

Отправяме се с Венета към о. Самотраки, Гърция. Ала Родопите в тази прекрасна пролет ни привличат неудържимо и оставаме в момента там. Така бленуваният дълги години Караджов Камък вече е посетен и поехме по следите на животните в гората. Самият връх е множество скали с просторна гледка. Цели скални стени, който също са и катерачни обекти, за което никой не ми беше говорил досега. Притаили дъх преминаваме през гората. Зеленото е пролетно зелено, електриково, почти жълто. Свежестта влиза в телата ни, душата подскача, успокоена и упоена от ласката на пролетта и гората. Намираме къща, в която се настаняваме. Хората от село Мостово я подържат и има легло и печка, камина. Овчарската колиба до нея е срутена.Има цигари, чай и кафе, оставени от добра ръка и сърце. Неписаните закони в планината се спазват и непознатите са приятели всъщност. Белинташ и Кръстова гора са на 40мин в различни посоки, виждат се ясно и двата върха. Залязващото слънце ни облива през клоните, вървим без пътека и слаломираме на бърз ход между дърветата. Слизаме, чуваме ловци, виждаме и "ловци" на фотографии със стативите си. Нереално е, усмихваме се с Венета на групата, ала е трудно да излезнем от залеза, вихъра на дъха си и гледаме в червено-оранжевата свелина на залеза с отворени очи. Слънцето се скри зад билата и поехме към поляните и новия ни временен дом. Виждаме от високото кръг долу на поляната. Голям кръг от пръст. Върху него в големи спираловидни линии виждаме жълти очертания. Наближаваме и това се оказват красиво изписани по скоро, от колкото нахвърляни царевични зърна. Ритуал за плодородие? Не знаем, ала някой е бил преди нас на 1ви май, за да отдаде почит към майката, Земята наистина е жива.