неделя, 10 март 2013 г.

Планината - топлина и през зимата




                                                                                                                     фото: Людмила Стаменова


Нова група в планината - нови приятели.
Любовта към планината им е безусловна, обичат да вървят и да живеят в мига. Така изминават без умора маршрута. Смеят се, не мислят за бъдещето, очистват главите си от тревогите за миналото. Опростени от собствените си капки пот в снега, не мислят, само се радват и напредват нагоре. Пирин, мистичната планина на сърцата им. Мускетари от група, така талантлива, че Тарантино би ги нарекъл Талантино.




Международна група от хора, изкачили в мечтите си мистичния Хималайски Кайлаш и влюбени в безвремието по върховете и в замръзналата тишина на зимата. Там горе, където разбираш, че можеш повече отколкото предполагаш, там където невъзможното, става възможно, там горе, обикалят те в безмълвие.


Башлийски чукар и Спано поле под него е целта им. Дулсинея, или Констанс, или Люси води групата от кавалери. Снегоходките са недостатъчно. Дори не ги обичам, рискът от лавина е пресилен. Няма егоцентрични спорове, всеки се бори и изпарява накрая глупостта си. Оставя място за открита душа и действие.

Вървят, достигат себе си, усещането за свобода и пълна мобилизация на телата си.




Подават ми щека, затъна ли, да ми е по лесно. Еди - това дете на отзивчивостта и красотата. Винаги той първи, най-малкият, но с много опит. Патило...
Благодаря ти , Еди.





В гората над Попина лъка







Едвам си взимам дъх при изкачването на основното тяло на върха. Областта около сърцето ме мъчи, но продължавам. Все по-стръмно, все по-малко болка, настройвам се , тялото и душата ми обичат планината и тя буквално ми помага да изчистя съзнанието и тялото си.

Вселената е с нас, усеща се, недвусмислено, има ли старание и спазване на личен ритъм, всичко е наред. Без състезание, без преиграване. Дишането се нормализира, спира болката в гърдите. Вече съм почти на върха и гледам този така красив живот в себе си и около мен. Любовта ми тук е ясна, неприкрита и извира в мощ и хармония едновременно.
"Храм под небето!" Така е! Пирин, обичам те! Люси, Павка, Еди, Кадиев, Wolfe. Сляхме се. Едно сме.
За мен.
Прегръдки.

1 коментар:

  1. "Там горе, където разбираш, че можеш повече отколкото предполагаш, там където невъзможното, става възможно, там горе, обикалят те в безмълвие"-
    велико !!!
    ...и ние там се срещнахме :)

    ОтговорИзтриване