сряда, 12 декември 2012 г.

Алпите, Франция

Алпите, Франция

Слънцето е ниско през зимата, но аз съм високо до върховете и то блести в очите. Привлича. Снегът е навсякъде. Няколко денонощия поред вали и условията за ски са прекрасни. Спагети, песто, домати. Пресни домати. Разговори, нови приятели. Село Льо Минуер (Les Menuires) е близо до най-високият ски курорт в  Европа - Вал Торенс (Val Thorens). Поляци, шотландец, англичани, литовец. Говорим за всичко, всеки е обиколил поне Европа или Азия. За конспирациите най-малко говорим.

Отново прекрасен автостоп от градчето Имола до Шамони. Отново усещането за свободно дишане и нежност във тези земи отвъд Монт Блан. Усещането, че хората живеят като си влияят с енергията си е неизбежно. Във Франция е позитивно, любовно и леко.
Дори само 500 м след граничната черта и вече го усещаш, различно от България, различно от Италия.
Всичко построено с мащаб и простор, прозорците са огромни, вратите на къщите по селата също. Почти няма огради и навсякъде виждам разхвърляни детски играчки без надзор. Не мога да не заподскачам от радост. Тук се излъчва спокойствие и широта.Това веднага попива в мен. Нося се пеша покрай магистралата и гледам към върховете над мен.
Женева е наблизо, Лион, Анси, езера, гори, приключението започна. Има закон за синхроничността и наистина съм в държавата на любовта и въздуха дори мирише на нея. Негативизъм може и да има, не го усещам.

Самотни скиори се спускат, все още е края на ноември, няма никой почти. Снегът скърца сух и прекрасен за пързаляне. Дали зехтинът, който съм си взел, е добър? Тези плодове наистина ли са сочни? Чантата тежи, но почти нищо не съм взел за хапване. И все пак усмивката ми не слиза от лицето, не мога да разбера, но всеки път когато преминавам през Франция е така. Не чакам повече от 15 мин на автостоп, отзивчиви хора. Отново три момичета с три коли ме взеха. Смях, разговори за деца и бъдеще.

Красотата е навсякъде, в нас самите най-вече.
Уважението към себе си изисква движение според мен, пътуването на автостоп е пластичност, усет, любов и приключение. Нося се във въздуха, дори нямам трева и не я обичам. След преходите без път и пътека в Родопите, след лабиринтите от дървета и потоци, отново се нося без притеснение и просто със спокойствието си.
През поля от зеленина и сняг във въздуха. Промяна да има, поток да си, река да си. Самото течение, а не да се носиш по течението. О този файсбук и неговите фрази навсякъде под фотографиите.

Ала факт,

Животът е прекрасен.

web camera

http://www.valthorens.com/hiver-fr/val-thorens/infos-live/livecams--webcams/webcam-chalet-de-la-marine.518.html