в. Баташки Снежник
Изкачването на връх Баташки Снежник (2082м) е леко и много красиво. Има две пътеки, едната тръгва от Батак (жълта маркировка), а другата от с. Нова махала (червена маркировка). Балканът е с гъста гора, така характерна за Западните Родопи. Нищо тайно до тук. Но решихме да се върви без пътека и приехме предизвикателството. Човек на може да устои. Гмурка се в гората. Там вече всичко е мистично и тайно, а черният път не пречи на кръгозора и усещането за приключение.
Пътят, от който се отделихме:
Извън пътеката, в търсене на новото и дивото.
Баташката гора
Реката, която може би никога нямаше да видим, ако бяхме останали в "коловоза".
Изкъпахме се, макар и месец октомври.
На 40мин преди върха се намира заслон Карлъка, в който няма хижари. Вода, камина, легла. Прекрасно. И сол, оцет има. Грижат се от хората Батак за него, очевидно е.
Гледахме залеза от върха. Два часа безмълвие и простор, красота.
Пирин с мраморния си рид отсреща.
В далечината е Гърция - върховете не са Перелиците :)
Ловен дом Карлъка
Маршрут 2
яз. Широка поляна - яз. Тошков Чарк директно през гората.
От асфалтовия път за град Доспат се завива по черен път, който след 2км се изоставя.
Тръгва се в ляво покрай колибите от найлон на дървосекачите. Там може и да се нощува, има легла и е топло при минус 2.
Следват се стъпките на животните в шумата, както и на следите на дървосекачите. Не може да се загуби човек, ако спазва релефа и се движи в права линия и директно катери върховете. Балканът в район Батак - Беглика е изумителен във всички посоки.
Тук се намира и Биосферен Резерват Дупката. Нарича се така, защото е част от международна световна природна база за изследване човешкото влияние върху планетата. Той е забранен за човешко присъствие и разхождането става само с придружител. Ала местните хора ни осведомиха, че може да се обиколи тук там за гъби, има мечки наистина и никой "не стреля на месо". Неочаквано къде попаднахме и с уважение, затаили дъх едвам пристъпвахме.
Природата тук е още по-пищна и наистина се усеща, че е недокосната. Все пак имаше едно сечище. Липсваха изпочупени клони от коли или човешки крак. Само на 500 м се намирахме от другия хълм, а липсата на системно човешко присъствие се набиваше на очи. Подобно на гора от древността.
Пътят се заключва с бариера и се точи покрай Девинска река (Беглишка). Върху нея са построени и яз. Малък Беглик и яз.Тошков чарк. От с. Фотиново и Фотинските водопади също може да се достигне до Биосферен Резерват Дупката по малка рекичка, която слиза от билото и е приток на река Девинска. Пътят рязко свършва в нищото и за да се стигне до град Девин ни очакват още 15км трудно проходим маршрут покрай реката.
Оставихме си го за следващия път.
В гората, картините се менят непрекъснато и без преувеличение мога да кажа, че е приказно.
Преди върха
Обикновено върховете в Западни Родопи имат горист склон, а на върха прекрасни скални образования, които изникват от тревата. Обичам скалите и усещам безумната им красота.
От върха, изкачен по права линия без пътека и директно през гората. Велико.
На върха! Най-вероятно това е връх "......", но какво значение имат имената!!!
Гора след буря
Пресъхнал приток на Девинска река. Пролетта ще е буен. Отново ще сме тук, да го видим.
Биосферен Резерват Дупката
Недокоснато място от човека
Тръгнахме към Тошков чарк. Объркали посоката, се върнахме 12 км назад. И това го има, ако търсиш цел. Без цел няма напрежение и само наслада от гледката и движението. Спиш в гората, не бързаш, сливаш се с природата. Направих грешка, мисълта ми изигра лоша шега и се натоварих с грижи за живота в града. Преценихме в такова състояние, че сме объркали пътя, а то грешки и провали не съществуват. Трудно се излиза от опитомяването, дори и след 9 часов преход в дивото.
Но дори и Заратустра се е върнал в низината. От любов. Към хората.
Това е баланс между самостоятелност, чистота и общуване, отношения. Наричат го компромис.
Изкачването на връх Баташки Снежник (2082м) е леко и много красиво. Има две пътеки, едната тръгва от Батак (жълта маркировка), а другата от с. Нова махала (червена маркировка). Балканът е с гъста гора, така характерна за Западните Родопи. Нищо тайно до тук. Но решихме да се върви без пътека и приехме предизвикателството. Човек на може да устои. Гмурка се в гората. Там вече всичко е мистично и тайно, а черният път не пречи на кръгозора и усещането за приключение.
Пътят, от който се отделихме:
Извън пътеката, в търсене на новото и дивото.
Баташката гора
Реката, която може би никога нямаше да видим, ако бяхме останали в "коловоза".
Изкъпахме се, макар и месец октомври.
Гледахме залеза от върха. Два часа безмълвие и простор, красота.
В далечината е Гърция - върховете не са Перелиците :)
Ловен дом Карлъка
Маршрут 2
яз. Широка поляна - яз. Тошков Чарк директно през гората.
От асфалтовия път за град Доспат се завива по черен път, който след 2км се изоставя.
Тръгва се в ляво покрай колибите от найлон на дървосекачите. Там може и да се нощува, има легла и е топло при минус 2.
Следват се стъпките на животните в шумата, както и на следите на дървосекачите. Не може да се загуби човек, ако спазва релефа и се движи в права линия и директно катери върховете. Балканът в район Батак - Беглика е изумителен във всички посоки.
Тук се намира и Биосферен Резерват Дупката. Нарича се така, защото е част от международна световна природна база за изследване човешкото влияние върху планетата. Той е забранен за човешко присъствие и разхождането става само с придружител. Ала местните хора ни осведомиха, че може да се обиколи тук там за гъби, има мечки наистина и никой "не стреля на месо". Неочаквано къде попаднахме и с уважение, затаили дъх едвам пристъпвахме.
Природата тук е още по-пищна и наистина се усеща, че е недокосната. Все пак имаше едно сечище. Липсваха изпочупени клони от коли или човешки крак. Само на 500 м се намирахме от другия хълм, а липсата на системно човешко присъствие се набиваше на очи. Подобно на гора от древността.
Пътят се заключва с бариера и се точи покрай Девинска река (Беглишка). Върху нея са построени и яз. Малък Беглик и яз.Тошков чарк. От с. Фотиново и Фотинските водопади също може да се достигне до Биосферен Резерват Дупката по малка рекичка, която слиза от билото и е приток на река Девинска. Пътят рязко свършва в нищото и за да се стигне до град Девин ни очакват още 15км трудно проходим маршрут покрай реката.
Оставихме си го за следващия път.
В гората, картините се менят непрекъснато и без преувеличение мога да кажа, че е приказно.
Преди върха
Обикновено върховете в Западни Родопи имат горист склон, а на върха прекрасни скални образования, които изникват от тревата. Обичам скалите и усещам безумната им красота.
От върха, изкачен по права линия без пътека и директно през гората. Велико.
На върха! Най-вероятно това е връх "......", но какво значение имат имената!!!
Гора след буря
Пресъхнал приток на Девинска река. Пролетта ще е буен. Отново ще сме тук, да го видим.
Биосферен Резерват Дупката
Недокоснато място от човека
Тръгнахме към Тошков чарк. Объркали посоката, се върнахме 12 км назад. И това го има, ако търсиш цел. Без цел няма напрежение и само наслада от гледката и движението. Спиш в гората, не бързаш, сливаш се с природата. Направих грешка, мисълта ми изигра лоша шега и се натоварих с грижи за живота в града. Преценихме в такова състояние, че сме объркали пътя, а то грешки и провали не съществуват. Трудно се излиза от опитомяването, дори и след 9 часов преход в дивото.
Но дори и Заратустра се е върнал в низината. От любов. Към хората.
Това е баланс между самостоятелност, чистота и общуване, отношения. Наричат го компромис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар